-Не!-Извика Кралицата и се опита да измъкне синът си от ръцете на баща му,но той не и позволи да вземе детето.-Не можеш да го дадеш на онази жена!Не можеш.-Отчаяно изпищя тя и направи нов опит да си вземе сина,но отново безуспешно.Роджър леко я отблъсна и притисна сина си към гърдите си.Малкия принц отвори воднистите си сини очи и примлясна леко.Все още беше спокоен,но Роджър се боеше,че бебето ще се разпалче заради виковете на майка му.
-Ана.-Повика той жената заради която се караха и която, стояща до прозореца и безразлично гледаше тренировките на войниците,долу в двора.Ана,се обърна и златисти те и очи меко му се усмихнаха.Той все още беше млад,но напоследък се замисляше,че един ден ще остарее,докато тя...тя беше такава каквато я помнеше когато я бе видял преди години,когато положи клетва към баща му.Носеше свободна тъмно синя рокля със златистни бродерии и пелерина в същия стил,тъмните цветове подчертаваха призрачно бледата и кожа,а златното подхождаше на очите и подчертани със тъмно синя пудра.Роджир знаеше,че малцина ще забележат красотата и вижащи в нея само едно чудовище,но той наистина я намираше за прекрасна.Вампирът се раздвижи и пое детето от ръцете му.
-Красив е.-Усмихна се тя и прегърна бебето.-
-Ана.-Повика той жената заради която се караха и която, стояща до прозореца и безразлично гледаше тренировките на войниците,долу в двора.Ана,се обърна и златисти те и очи меко му се усмихнаха.Той все още беше млад,но напоследък се замисляше,че един ден ще остарее,докато тя...тя беше такава каквато я помнеше когато я бе видял преди години,когато положи клетва към баща му.Носеше свободна тъмно синя рокля със златистни бродерии и пелерина в същия стил,тъмните цветове подчертаваха призрачно бледата и кожа,а златното подхождаше на очите и подчертани със тъмно синя пудра.Роджир знаеше,че малцина ще забележат красотата и вижащи в нея само едно чудовище,но той наистина я намираше за прекрасна.Вампирът се раздвижи и пое детето от ръцете му.
-Красив е.-Усмихна се тя и прегърна бебето.-
